Моли Питчър: Една героиня на Американската революция… Или повече от една?
За по-малко от ден път човек може да посети закусвалня в Чамбърсбърг, Пенсилвания, след което да отиде на север да види гроба и статуята на Моли Питчър в близкия Карлайл и да пие нещо в градската пивоварна Моли Питчър. На няколко часа път с кола на изток е паметникът на Моли Питчър в държавния парк Монмаут Батълфийлд, мястото на хипотетичните й героични подвизи.
Легендата за Моли Питчър е може би най-добре разказана образно, по метода, по който американците от 19 век, пленени от нейната история, я популяризират и разпространяват. През 1854 година художникът Денис Малоун Картър основава огромно платно с Моли в центъра, която държи тъпкало до преди малко изстреляното оръдие, а нейният мъртъв брачен партньор лежи в краката й. Популярната литографска компания Currier & Ives също продава изображения, на които гневно решителна, само че богато облечената Моли, забива тъпкало в оръдие, съпроводена по сходен метод от падналия си брачен партньор, както и от ведро с вода, разлято до нея.
Докато „ Моли Питчър “ в никакъв случай не е съществувалa, същинската жена, вдъхновила нейния образ, евентуално е Мери Лудвиг Хейс Макколи. Националният исторически музей на дамите, Американският концерн на бойното поле, Националният списък и Музеят на американската гражданска война в Йорктаун имат истории за Макколи, действителна героиня на борбата при Монмаут. На 28 юни 1778 година, Макколи доставя вода на мъжете на бойното поле и поема оръдиeто на брачна половинка си, откакто той е погубен. По-късно Макколи е признатa от самия Джордж Вашингтон за подофицер.
Проблемът е, че самата история на Макколи евентуално също e само легендата. Нито един източник на информация за живота й не загатва, че е била на фронта; едвам след гибелта й се появява историята за нейния подвиг и тя надлежно се свързва с прякора „ Моли Пичър “. Но в архивите са открити истории за смела жена в борбата при Монмаут, истории, които са свързани с нея. Може ли да са правилни?
Една по-скандална от тях, която по-късно е интерпретирана като обвързвана с Макколи, идва от книгата на ветерана от Революционната война Джоузеф Плъмб Мартин от 1830 година „ Разказ за някои от приключенията, заплахите и страданията на революционния боец “. Описанието на Мартин е много удивително:
Мартин в никакъв случай не загатва тази жена по име и историята звучи повече като виц, в сравнение с като действителна история. Както допуска един историк, „ това може да е вид на известна история сред войничетата, може би полова по наличие “.
Мартин не е единственият, който радва читателите с жена, която оказва помощ с артилерия по време на борбата. В книга от 1927 година „ Битката при Монмаут “ създателят Уилям Страйкър цитира дневника на хирург на име Албиджиънс Уолдо, който чува сходна история от ранен боец, който лекува. Жената взема оръдието на падналия си брачен партньор и „ като спартанска героиня “ тя „ се бие с изумителна смелост, стреляйки с оръдието с толкова ловкост, колкото всеки различен боец “. Албиджиънс Уолдо (въпреки необикновеното име) е същински армейски хирург, чийто дневник от зимата 1777 – 1778 оцелява и до през днешния ден. Но частта от дневника с тази история в никакъв случай не е намерена; Страйкър ли си я измисля? Дори тази част от дневника да е съществувала в един миг, Уолдо също в никакъв случай не загатва името на жена.
